Прозаичният фолклор битуващ в читалищата на територията на област Смолян

В границата на устната народна проза се наблюдават два дяла – приказна народна проза и не приказна народна проза. В прозаичният фолклор на територията на област Смолян, са застъпени три вида приказки: вълшебни, битови и за животни. Фантастичните приказки, приказките за животни и някои от битовите се разпространяват сред децата. Анекдотите, преданията и легендите се коментират сред възрастните.Приказките за животни се делят на два дяла: приказки за горски животни и приказки за домашни животни.
Приказките, разпространени в читалищата от обл. Смолян не са много и се срещат във варианти, известни в цялата страна: Срещата между вълк и лисица, за мечка и овчар, за дядото, бабата, рибата и лисицата, за мечката и лошата дума. В тях преобладава пряката реч. Подобни варианти се срещат в цялата страна. Вълкът и тук е гладен, нападателен, глупав, лисицата – хитра, мечката – силна, мъдра.
Общо взето приказките за животни не са особено застъпен дял в тукашния репертоар. По своите особености те не се различават съществено от традиционните приказки от този вид, разпространени сред народа. Усеща се разколебаване на информаторите, които почти вече не разказват приказки и те не се знаят.
Вълшебните приказки в местната разказна традиция са за превъзмогване на трудности, възтържествуване на правда, намиране разрешение чрез невероятното, чрез чудесната измислица и са показател за мирогледа на хората. Във вариант на приказката “Тримата братя и златната ябълка” мотивът за подземния свят – един от добре известните образи “оня свят”, се среща и тука.
Разказаните приказки запазват фабулата от вълшебните приказки, но има изменения в художествената интерпретация. Разказът е стегнат и фантастичните подробности са сведени до минимум.
Герой в много от фантастичните приказки е момиче, преследвано от мащеха, която облагодетелства своето дете /доведениче/ ,грозно и не възпитано. Следват непосилни изпитания (обременяване с тежък труд, завеждане на опасни места и т.н.). Но с добрия си характер завареничето се спасява, придобива богатство и става още по-хубаво.Замисленото от мащехата се струпва на нейното момиче. Обикновено отритнатото сираче става царица.
Най-често разказвана приказка е за мащеха и заварената дъщеря. Тук също има противопоставяне на заварена (доведена дъщеря).Тази приказка принадлежи към “ златното и черното момиче”. Бабата потапя доброто в “златната река “ , а мързеливото - в “черната” . В приказката са налице вълшебните мотиви. Животните играят съществена роля за установяване на справедливостта (както нахранените при бабата , така и петелът разкрил измамата и изкукуригал,” златна кака под копаня , “черна под венчило”.
Продуктивен е делът на хумористичните приказки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа . Особеностите на приказния стил – нанизване на фразите с помощта на съюза “и” , свързване на изреченията чрез повторения на смислово най-важните думи от предходното в следващото изречение, са характерни за българските приказки. Формалният завършек представляват думи като : “край” , “свърши се” или “имало едно мече , паднало в киреча и свърши вече” . В хода на представянето се появява отчужденият глас на разказвача . Разграничавайки епизодите, си служи с думите като : “сега” , “добре ама” изрази с тенденция към формализация – “днес така , утре така “ и т. н.
С навлизането на масовите комуникации (радио, телевизия и др.) Този жанр разширява своя обсег . Голяма е ролята и начиталището, където децата научават по научно -аргументирани програми , цялата световна и българска литература.Комуникативните системи ( радио , телевизия ) ежедневно разширяват познанията в прозаичния фолклор и днес той има съвременен облик.
Делът на не приказната проза включва предания, легенди и разкази за демонични същества. Народните предания и легенди заемат важно място сред прозаичния фолклор на българина. Продукт е на масовата психология , породена от някакво историческо събитие .
Според Цв.Романска ,като фолклорни творби - преданията винаги имат отношение към историята на определен народ. “Срещу това, продължава същата авторка, легендите имат за предмет вярванията и суеверията на хората.”( A- трак. предание;B-лег.) Почти не се прави разлика между предание и легенда. Те се преплитат и взаимно се допълват. ./За различния смисъл,влаган в понятието “легенда”във фолклористиката ,вж.Т.Ив.Живков,за спецификата и развитието на българските наридхи предания във фолклор и съвременост./
Голям брой предания имат за сюжет помохамеданчването, както и съпротивата към него. Като самостоятелна група се определят преданията за скали, урви.Те са възникнали като отражение на историческата действителност. Този мотив е добре познат из всички краища на България и в песни от героическия и исторически епос. Богатият материал дава основание за предположение, че този мотив е твърде старинен.
Когато говорим за древните традиции , трябва да изтъкнем и мотива за саможертвата на девойката, който е намерил необикновено голямо разпространение из цялото етническо българско землище.
На много места в Родопите се разказват предания за девойки, които предпочитат явната гибел пред вероотстъпничеството.
От изследваните песни и предания се вижда, че в местния фолклор е запазен жив споменът за помохамеданчването и за съпротивата, оказана от хората.
Песните и преданията за помохамеданчването, съхранили се във фолклора на родопските българи, са още едно доказателство за техния произход и за етническата им общност с българите – християни в Родопите.

Суеверни разкази

Стилът на тези творби не е подчинен на определени изисквания, както в приказката, но в структурата им се повтарят някои задължителни елементи :
1. с кой се случва ?
2. описание на случая;
3. изход.
(1) В прозаичния фолклор слабо са застъпени и разкази за самодиви, които тук са известни като мома омаяла юнак (спасен с поставяне на босилек /биле/ в дрехата). Те са изградени върху основата на стари митове. Народната фантастика е създала свръхестествени митични същества, в които е олицетворила природните сили и стихии. Те са и поетически метафори, в които народът дава израз на своите чувства и мечти, пориви и копнения. Това е своеобразен бунт срещу строгите норми на патриархалния морал, срещу битовата традиция, своеобразно проектиране на човешки преживявания и стремежи върху митическите образи. Такива приказки са : за влюбения в самодива мома, за бягството от семейството и семейните задължения - страстен порив за любов, копнеж по волен живот сред потъналата в тайнствена сила красота. Свързани са още с примитивни вярвания, тъмни представи за света в епохата на тежкото чуждоземно робство. Тук се забелязват суеверните разкази за вампири (караконджули). Обяснението за произхода им обикновено е едно – те са превъплътени мъртъвци. Действията на въображаемото същество са еднакви. Начините на прогонването и унищожаването – също.
Във всяка къща се налага припомняне на ритуалите за приготвяне на мъртвия. Заедно с това неизменно съществуват и разказите за вампирясали.
Тези текстове илюстрират по-цялостно представите и вярванията на населението, неговото суеверие. Преплетени с фантастични елементи, те се превръщат в най-слушани и популярни. Мистиката в тези същества води до вярване в тях, а това оставя следи в народното творчество.
Приказната и неприказната проза тук не се отличава от традиционната. Срещаните творби са общи с тези в останалите етнографски области и това потвърждава дълбоките корени на устното народно творчество. Полз лит,. Диников, Български фолклор БП, С ., 1972г.


Материала изследва - Н. Мачокова - експерт РЕКИЦ ”Читалища”