Нашите най-стари песни отразяват останките от религиозно-езическия мироглед на родовото общество, което по-късно, когато българите се покръстват, се смесват с християнски елементи.Тия песни са свързани с някогашни езически и по- късни християнски обреди. Обредът в случая не значи пълно откъсване от трудовите процеси и производствените отношения, защото последните твърде често намират символичен израз в магическите и религиозни тайни и действия. Обредните песни са претърпели в течение на векове големи изменения, но все пак те и до днес пазят редица езическо –митологични и християнско-религиозни представи, които отразяват наивния някогашен мироглед на народа. До тях се приближават по старинност песните за митологически същества. Към тия песни спадат голяма част от народните балади.
По-нататък лесно можем да следим появата на историческите, юнашките,хайдушките песни, създаването на съвременните народни песни. Много голяма трудност представя въпросът за историческото развитие на битовите песни-най голямата песенна група. В центъра на изображението в битовите песни е човекът в семейството и обществото, в неговите лични и социални отношения. Битовите песни дават огромен материал за проучване икономическите и социалните условия на живо, рисуват отношенията между отделните членове на обществото и между отделните социални групи.
Разпределението на песните в тия групи извършваме върху основата на съдържанието; при обредните песни, където в много случаи съдържанието е загубило първоначалната си обусловеност от определени обреди, се придържаме повече към историческия принцип. Вътре в самите групи ще държим сметка за насоката на изображение, за лиричен и епичен подход към действителността,за художественото оформяне.
Класификацията, с която ще си послужим при разглеждане на народното песенно творчество, ще има следния общ вид:

1. Обредни песни, свързани с календарни и семейни обреди.

2. Митични песни, отразяващи езически и християнски религиозни представи.

- Балади

- Исторически песни, които обхващат голям обсег от време(XIV-XXв.) и засягат конкретни исторически събития и лица, тежките народни бедствия през епохата на турското робство, националноосвободителната борба. Делим ги на:
песни, отразяващи турското нашествие и народните бедствия и страдания(XIV-XVIIIв.) ;

песни за националноосвободителните движения презXIXв. ;

късни исторически песни(края XIX-начало наXXв.).

- Хайдушки песни – по същество са исторически но се отделят поради своята идейна насоченост, високото си поетическо развитие и голямата роля, която играят в живота на народа.

4. Битови-социални песни:

- семейни;
- любовни;
- трудово-професионални;
- оциални…

Точно разграничаване на всички групи песни е невъзможно, преливанията и кръстосванията са неизбежни.(*Ползвана лит.П.Динеков,Бълг.фолклор).

Информацията представи Недялка Мачокова